20 dic 2009, 14:15

Победители

  Poesía
502 0 0

В дим е покрито цялото небе, в дим.

От небето пада дъжд от огнени искри.

Всички теглим, теглим.

Вървим, не виждаме накъде,

врагът ни дебне и в сърцето злобата бере,

а ние спим ли, спим.

 

И пак утро ще стане

и мъката на вратата пак ще тропне.

Изморени, безсилни от това време,

в очите ни мъглата черна ще падне.

 

За миг ще затворим очи,

като птички ще прелитнем до покоя,

в който няма нечестие, злини,

няма сълзи и страдания.

 

И тогава врагът ще празнува,

че е победител в таз война.

Но той е заблуден и не осъзнава,

че каквото и да стори,

не може да превземе от нас любовта.

 

И пак с нея ще възкръснем,

пред очите ни ще видим светлина.

Тогава врагът зъл ще падне,

а ние ще посрещнем радостта.

 

Милан Милев

8.01.08

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...