В дим е покрито цялото небе, в дим.

От небето пада дъжд от огнени искри.

Всички теглим, теглим.

Вървим, не виждаме накъде,

врагът ни дебне и в сърцето злобата бере,

а ние спим ли, спим.

И пак утро ще стане

и мъката на вратата пак ще тропне.

Изморени, безсилни от това време,

в очите ни мъглата черна ще падне.

За миг ще затворим очи,

като птички ще прелитнем до покоя,

в който няма нечестие, злини,

няма сълзи и страдания.

И тогава врагът ще празнува,

че е победител в таз война.

Но той е заблуден и не осъзнава,

че каквото и да стори,

не може да превземе от нас любовта.

И пак с нея ще възкръснем,

пред очите ни ще видим светлина.

Тогава врагът зъл ще падне,

а ние ще посрещнем радостта.

Милан Милев

8.01.08