20 дек. 2009 г., 14:15

Победители

501 0 0

В дим е покрито цялото небе, в дим.

От небето пада дъжд от огнени искри.

Всички теглим, теглим.

Вървим, не виждаме накъде,

врагът ни дебне и в сърцето злобата бере,

а ние спим ли, спим.

 

И пак утро ще стане

и мъката на вратата пак ще тропне.

Изморени, безсилни от това време,

в очите ни мъглата черна ще падне.

 

За миг ще затворим очи,

като птички ще прелитнем до покоя,

в който няма нечестие, злини,

няма сълзи и страдания.

 

И тогава врагът ще празнува,

че е победител в таз война.

Но той е заблуден и не осъзнава,

че каквото и да стори,

не може да превземе от нас любовта.

 

И пак с нея ще възкръснем,

пред очите ни ще видим светлина.

Тогава врагът зъл ще падне,

а ние ще посрещнем радостта.

 

Милан Милев

8.01.08

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...