20 дек. 2009 г., 14:15

Победители

503 0 0

В дим е покрито цялото небе, в дим.

От небето пада дъжд от огнени искри.

Всички теглим, теглим.

Вървим, не виждаме накъде,

врагът ни дебне и в сърцето злобата бере,

а ние спим ли, спим.

 

И пак утро ще стане

и мъката на вратата пак ще тропне.

Изморени, безсилни от това време,

в очите ни мъглата черна ще падне.

 

За миг ще затворим очи,

като птички ще прелитнем до покоя,

в който няма нечестие, злини,

няма сълзи и страдания.

 

И тогава врагът ще празнува,

че е победител в таз война.

Но той е заблуден и не осъзнава,

че каквото и да стори,

не може да превземе от нас любовта.

 

И пак с нея ще възкръснем,

пред очите ни ще видим светлина.

Тогава врагът зъл ще падне,

а ние ще посрещнем радостта.

 

Милан Милев

8.01.08

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...