Побъркана работа

Часа смениха просто ей така

и почна много рано да тъмнее.

Когато се събудя сутринта,

зад облаците слънцето се смее.

Някак неестествено е в мен.

От навика не мога да избягам.

Ужасно дълъг ми е този ден,

а рано по часовника си лягам.

Истинското време е лъжа

щом чувствата през пролетта са същи:

Привикване към смяната в часа!

Защо е нужно то да се обръща?

Защо не променим живота в нас?

Защо не превъртим напред нещата,

а местят само някакъв си час?

Мълча и се напасвам към средата.

С времето се свиква и на зло,

но искам и доброто да опитам.

Ще бъде ли щом вече е било?

Не черепа, а знаещите питам.