27 окт. 2013 г., 20:53  

Побъркана работа

562 0 0

Часа смениха просто ей така

и почна много рано да тъмнее.

Когато се събудя сутринта,

зад облаците слънцето се смее.

 

Някак неестествено е в мен.

От навика не мога да избягам.

Ужасно дълъг ми е този ден,

а рано по часовника си лягам.

 

Истинското време е лъжа

щом чувствата през пролетта са същи:

Привикване към смяната в часа!

Защо е нужно то да се обръща?

 

Защо не променим живота в нас?

Защо не превъртим напред нещата,

а местят само някакъв си час?

Мълча и се напасвам към средата.

 

С времето се свиква и на зло,

но искам и доброто да опитам.

Ще бъде ли щом вече е било?

Не черепа, а знаещите питам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...