27 окт. 2013 г., 20:53  

Побъркана работа

564 0 0

Часа смениха просто ей така

и почна много рано да тъмнее.

Когато се събудя сутринта,

зад облаците слънцето се смее.

 

Някак неестествено е в мен.

От навика не мога да избягам.

Ужасно дълъг ми е този ден,

а рано по часовника си лягам.

 

Истинското време е лъжа

щом чувствата през пролетта са същи:

Привикване към смяната в часа!

Защо е нужно то да се обръща?

 

Защо не променим живота в нас?

Защо не превъртим напред нещата,

а местят само някакъв си час?

Мълча и се напасвам към средата.

 

С времето се свиква и на зло,

но искам и доброто да опитам.

Ще бъде ли щом вече е било?

Не черепа, а знаещите питам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...