27.10.2013 г., 20:53  

Побъркана работа

558 0 0

Часа смениха просто ей така

и почна много рано да тъмнее.

Когато се събудя сутринта,

зад облаците слънцето се смее.

 

Някак неестествено е в мен.

От навика не мога да избягам.

Ужасно дълъг ми е този ден,

а рано по часовника си лягам.

 

Истинското време е лъжа

щом чувствата през пролетта са същи:

Привикване към смяната в часа!

Защо е нужно то да се обръща?

 

Защо не променим живота в нас?

Защо не превъртим напред нещата,

а местят само някакъв си час?

Мълча и се напасвам към средата.

 

С времето се свиква и на зло,

но искам и доброто да опитам.

Ще бъде ли щом вече е било?

Не черепа, а знаещите питам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...