Почти
Остана в ръбовете на сърцето ми
и убиваш, без да ме болиш.
Сякаш рониш трохи върху изметено
и напук се връщаш – и стоиш.
Скри се в капка от сълзите ми,
а те пресъхнаха – почти.
Насън отронваш се в очите ми,
а наяве забравям – че си ти.
Полепна по дланта ми
и ме теглиш, без да ме ловиш.
Стана пепел в любовта ми,
ала въпреки това – гориш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados
