Почти

Poetry

505 0 0

Остана в ръбовете на сърцето ми
и убиваш, без да ме болиш.

Сякаш рониш трохи върху изметено
и напук се връщаш – и стоиш.

Скри се в капка от сълзите ми,
а те пресъхнаха – почти.
Насън отронваш се в очите ми,
а наяве забравям – че си ти.

Полепна по дланта ми
и ме теглиш, без да ме ловиш.
Стана пепел в любовта ми,
ала въпреки това – гориш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0