15 нояб. 2022 г., 14:42

Почти 

  Поэзия
208 0 0

Остана в ръбовете на сърцето ми
и убиваш, без да ме болиш.

Сякаш рониш трохи върху изметено
и напук се връщаш – и стоиш.

 

Скри се в капка от сълзите ми,
а те пресъхнаха – почти.
Насън отронваш се в очите ми,
а наяве забравям – че си ти.

 

Полепна по дланта ми
и ме теглиш, без да ме ловиш.
Стана пепел в любовта ми,
ала въпреки това – гориш.

 

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??