Почти
Остана в ръбовете на сърцето ми
и убиваш, без да ме болиш.
Сякаш рониш трохи върху изметено
и напук се връщаш – и стоиш.
Скри се в капка от сълзите ми,
а те пресъхнаха – почти.
Насън отронваш се в очите ми,
а наяве забравям – че си ти.
Полепна по дланта ми
и ме теглиш, без да ме ловиш.
Стана пепел в любовта ми,
ала въпреки това – гориш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
