2 jul 2024, 8:03

Почти апокалиптично 

  Poesía » Del paisaje
5.0 / 9
528 5 9
Когато дъждът проплака и облаци ледени
страховито надвиснаха над земята,
вятърът разлудял закърши безмилостно клони,
сви се умореният свят като бебе в утроба,
изпокриха се в миг птици и хора,
и наместо чуруликания и трели медени,
тропотът на пороя и свистенето на листата
огласиха простора. Трева и цветя
превиха снага целите във водата...
Ненадейно слънчев меч мрака проби,
малко по малко мрачината стопи се,
заблестяха окъпани и оцелели листата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »