Когато дъждът проплака и облаци ледени
страховито надвиснаха над земята,
вятърът разлудял закърши безмилостно клони,
сви се умореният свят като бебе в утроба,
изпокриха се в миг птици и хора,
и наместо чуруликания и трели медени,
тропотът на пороя и свистенето на листата
огласиха простора. Трева и цветя
превиха снага целите във водата...
Ненадейно слънчев меч мрака проби,
малко по малко мрачината стопи се,
заблестяха окъпани и оцелели листата, ...