palenka (П Антонова)
505 18415
2.07.2024 г., 8:03 ч.

Почти апокалиптично 

  Поезия » Пейзажна
313 5 9

 

Когато дъждът проплака и облаци ледени

страховито надвиснаха над земята,

вятърът разлудял закърши безмилостно клони,

 

сви се умореният свят като бебе в утроба,

изпокриха се в миг птици и хора,

и наместо чуруликания и трели медени,

 

тропотът на пороя и свистенето на листата

огласиха простора. Трева  и цветя

превиха снага целите във водата...

 

Ненадейно слънчев меч мрака проби,

малко по малко мрачината стопи се,

заблестяха окъпани и оцелели листата,

 

трополенето на небесния ад онемя,

светна небето в най-красивото чудо - дъга,

красотата отново победно над света засия!

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълнуващи картини! Поздравления за стиха, Пепи!
  • ❤️ Благодаря ти, Тери!
  • Благодаря, Констанс!!
  • Вълнуващи картини. 👌🏻
  • Блу, Скити, приятели в "любими" - благодаря!
  • "Почти апокалиптично"... и над света се усмихна дъга...
    Поздрав, Пепи за хубавия стих!
  • След тъмнината идва светлина и дъга Хареса ми, Пепи!
  • Да, Стойчо! Всяко време има своите апокалипсиси и дъги и ние сме орисани да сме част от него. Силата на човека ти си написал откъде идва. Благодаря за коментара и оценката! 🙏
  • Някой свише молитвата си пише...
    Всичко идва от небесния простор на живота и любовта към свободата на изразяване в света в който живеем!
    Поздравления, Пепи!
Предложения
: ??:??