Почти депресивно
Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как.
Излитат празни, димни мисли през комина.
Високият на болката ми праг,
небрежно ритна любовта ми. И го срина.
Очите празни. Птици не гнездят.
Стрехи сиротни. Лед, висулки... Мокри скули.
Но пак в душата пролет рони цвят.
На рамото ми спи щурче и чака юли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
