Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как.
Излитат празни, димни мисли през комина.
Високият на болката ми праг,
небрежно ритна любовта ми. И го срина.
Очите празни. Птици не гнездят.
Стрехи сиротни. Лед, висулки... Мокри скули.
Но пак в душата пролет рони цвят.
На рамото ми спи щурче и чака юли.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
