Jan 8, 2019, 8:29 PM

Почти депресивно 

  Poetry » Other
1312 23 23

Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.

 

Не се замислям. Просто няма как.
Излитат празни, димни мисли през комина.
Високият на болката ми праг,
небрежно ритна любовта ми. И го срина.

 

Очите празни. Птици не гнездят.
Стрехи сиротни. Лед, висулки... Мокри скули.
Но пак в душата пролет рони цвят.
На рамото ми спи щурче и чака юли.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??