Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18131
8.01.2019 г., 20:29 ч.

Почти депресивно 

  Поезия » Друга
1103 23 23

Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.

 

Не се замислям. Просто няма как.
Излитат празни, димни мисли през комина.
Високият на болката ми праг,
небрежно ритна любовта ми. И го срина.

 

Очите празни. Птици не гнездят.
Стрехи сиротни. Лед, висулки... Мокри скули.
Но пак в душата пролет рони цвят.
На рамото ми спи щурче и чака юли.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??