argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
16 abr 2013, 22:56

Почти елегия 

  Poesía
779 0 9

Когато сърцето утихне самотно
на своята участ във тънката мрежа,
приело да бъде сърце доживотно
на някакъв глупав и влюбен невежа...

Тогава на разума тънките нишки,
завързани здраво на възел изкусен,
отронват във тъмното тихи въздишки,
безкрайно-начални, подобно на пръстен...

Душата се свива на топка от спомен -
търкулната житена питка далече...
Светът е отново безлюдно огромен
в смокинови листи небрежно облечен...

Със нокти на хищник нощта ще ме сграбчи,
ще ръфа до кокал от моите чувства.
Ще пеят щурците - във черно тръбачи -
да бъдеш обичан е вече изкуство...

Луната ще сипе по къщите бяло
и в бяло звездите отгоре ще сричат...
Превърнат в подобие плахо на тяло,
осъмвам самичък и пак необичан...

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??