16 ago 2023, 19:34

Почти като на прощаване

414 0 0

Още имам сълзи във очите,

не изплакал душевната драма.

Сто морета преплувах в мечтите

и ще стигна до бряг в океана. 

Не заключвам родната къща. 

Моя дом е, където живея. 

Все за кръст и камък се връщах

и във черквите да ми пеят... 

Ще притисна във скута си Майка ми, 

на Баща си ръка ще целуна. 

За добро съм се скитал, повярвайте! 

(Но доброто с мен се сбогува.) 

И след прага на мойта врата 

няма поглед назад да обърна. 

Все към някой и нещо вървял, 

аз отново ще ви прегърна! 

Ето, мъката пак се забърза. 

Онемява земята под мене. 

Цял живот - безразсъден и дързък 

оцелявах в тихо безвремие... 

Тъй останал със празни ръце, 

(ти не поиска да ми се случиш) 

за задача ще имам - това сърце 

как без тебе да го науча... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

14.08.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...