Aug 16, 2023, 7:34 PM

Почти като на прощаване

  Poetry » Love
410 0 0

Още имам сълзи във очите,

не изплакал душевната драма.

Сто морета преплувах в мечтите

и ще стигна до бряг в океана. 

Не заключвам родната къща. 

Моя дом е, където живея. 

Все за кръст и камък се връщах

и във черквите да ми пеят... 

Ще притисна във скута си Майка ми, 

на Баща си ръка ще целуна. 

За добро съм се скитал, повярвайте! 

(Но доброто с мен се сбогува.) 

И след прага на мойта врата 

няма поглед назад да обърна. 

Все към някой и нещо вървял, 

аз отново ще ви прегърна! 

Ето, мъката пак се забърза. 

Онемява земята под мене. 

Цял живот - безразсъден и дързък 

оцелявах в тихо безвремие... 

Тъй останал със празни ръце, 

(ти не поиска да ми се случиш) 

за задача ще имам - това сърце 

как без тебе да го науча... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

14.08.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...