Още имам сълзи във очите,

не изплакал душевната драма.

Сто морета преплувах в мечтите

и ще стигна до бряг в океана. 

Не заключвам родната къща. 

Моя дом е, където живея. 

Все за кръст и камък се връщах

и във черквите да ми пеят... 

Ще притисна във скута си Майка ми, 

на Баща си ръка ще целуна. 

За добро съм се скитал, повярвайте! 

(Но доброто с мен се сбогува.) 

И след прага на мойта врата 

няма поглед назад да обърна. 

Все към някой и нещо вървял, 

аз отново ще ви прегърна! 

Ето, мъката пак се забърза. 

Онемява земята под мене. 

Цял живот - безразсъден и дързък 

оцелявах в тихо безвремие... 

Тъй останал със празни ръце, 

(ти не поиска да ми се случиш) 

за задача ще имам - това сърце 

как без тебе да го науча... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

14.08.2023