16.08.2023 г., 19:34

Почти като на прощаване

415 0 0

Още имам сълзи във очите,

не изплакал душевната драма.

Сто морета преплувах в мечтите

и ще стигна до бряг в океана. 

Не заключвам родната къща. 

Моя дом е, където живея. 

Все за кръст и камък се връщах

и във черквите да ми пеят... 

Ще притисна във скута си Майка ми, 

на Баща си ръка ще целуна. 

За добро съм се скитал, повярвайте! 

(Но доброто с мен се сбогува.) 

И след прага на мойта врата 

няма поглед назад да обърна. 

Все към някой и нещо вървял, 

аз отново ще ви прегърна! 

Ето, мъката пак се забърза. 

Онемява земята под мене. 

Цял живот - безразсъден и дързък 

оцелявах в тихо безвремие... 

Тъй останал със празни ръце, 

(ти не поиска да ми се случиш) 

за задача ще имам - това сърце 

как без тебе да го науча... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

14.08.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...