Почти любовна история
Оглеждам се. Наоколо – небе.
Подпира го ръбът на планината.
Светлее изтокът. До тук – добре!
Да, птиците кълват от тишината.
Подобно хлебна пита тя се рони
и някакво си псе я глътва цяла.
Кълвач преглежда орехови клони.
Аха! Ей там го дебне котка бяла.
Но орехът внезапно изкрещя
и вятърът, уплашен се събуди.
Протегна се. Кълвачът отлетя.
А котката? Къде е той се чуди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Сърдечни поздрави!
