15 сент. 2018 г., 09:34

Почти любовна история 

  Поэзия » Философская, Другая
736 8 15

Оглеждам се. Наоколо – небе.

Подпира го ръбът на планината.

Светлее изтокът. До тук – добре!

Да, птиците кълват от тишината.

 

Подобно хлебна пита тя се рони

и някакво си псе я глътва цяла.

Кълвач преглежда орехови клони.

Аха! Ей там го дебне котка бяла.

 

Но орехът внезапно изкрещя

и вятърът, уплашен се събуди.

Протегна се. Кълвачът отлетя.

А котката? Къде е той се чуди.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??