Sep 15, 2018, 9:34 AM

Почти любовна история 

  Poetry » Phylosophy, Other
673 8 15

Оглеждам се. Наоколо – небе.

Подпира го ръбът на планината.

Светлее изтокът. До тук – добре!

Да, птиците кълват от тишината.

 

Подобно хлебна пита тя се рони

и някакво си псе я глътва цяла.

Кълвач преглежда орехови клони.

Аха! Ей там го дебне котка бяла.

 

Но орехът внезапно изкрещя

и вятърът, уплашен се събуди.

Протегна се. Кълвачът отлетя.

А котката? Къде е той се чуди.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??