6 nov 2008, 18:03

Почти недостижаема...

  Poesía
1.7K 0 27

Преструвах се на мека бяла шапка,
забравена на плажа изоставен.
Очите ми са дълги като дакели,
а устните ми - изгреви нахални.

Гърдите ми са островърхи гларуси.
А тялото блестее песъчинково.
Подлъгвам бриза, че съм гола радост
и после му се плезя безпричинно.

На парещите пролети в копривата
почти недостижаема пристъпвах,
защото са прозрачни самодивите...

Единствено за шапката излъгах.

 

2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...