Nov 6, 2008, 6:03 PM

Почти недостижаема... 

  Poetry
1460 0 27

Преструвах се на мека бяла шапка,
забравена на плажа изоставен.
Очите ми са дълги като дакели,
а устните ми - изгреви нахални.

Гърдите ми са островърхи гларуси.
А тялото блестее песъчинково.
Подлъгвам бриза, че съм гола радост
и после му се плезя безпричинно.

На парещите пролети в копривата
почти недостижаема пристъпвах,
защото са прозрачни самодивите...

Единствено за шапката излъгах.

 

2005

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??