6.11.2008 г., 18:03 ч.

Почти недостижаема... 

  Поезия
1461 0 27

Преструвах се на мека бяла шапка,
забравена на плажа изоставен.
Очите ми са дълги като дакели,
а устните ми - изгреви нахални.

Гърдите ми са островърхи гларуси.
А тялото блестее песъчинково.
Подлъгвам бриза, че съм гола радост
и после му се плезя безпричинно.

На парещите пролети в копривата
почти недостижаема пристъпвах,
защото са прозрачни самодивите...

Единствено за шапката излъгах.

 

2005

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??