25 jun 2015, 17:49

Почти осъзнато 

  Poesía » Otra
592 0 2
Понеже се връщам от никъде
пътят е без указания.
Нажежено до бяло светят
оправдания.
От камъните на шията
дооформих камината.
Приютена съм вече
не вграждам сянка,
горя със борината.
Със онази съчка, която
извадих с кръв от очите си.
И после не внезапно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??