Sovi4ka (Христина)
53 155
25 jun 2015, 17:49

Почти осъзнато 

  Poesía » Otra
534 0 2

Понеже се връщам от никъде

пътят е без указания.

Нажежено до бяло светят

оправдания.

От камъните на шията

дооформих камината.

Приютена съм вече

не вграждам сянка,

горя със борината.

Със онази съчка, която

извадих с кръв от очите си.

И после не внезапно,

почти осъзнато

станах и пролет и есен и лято и зима.

Понеже се връщам от никъде

си шепна

Благодаря че ме има...

© Христина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??