Почти осъзнато
886
0
2
Понеже се връщам от никъде
пътят е без указания.
Нажежено до бяло светят
оправдания.
От камъните на шията
дооформих камината.
Приютена съм вече
не вграждам сянка,
горя със борината.
Със онази съчка, която
извадих с кръв от очите си.
И после не внезапно,
почти осъзнато
станах и пролет и есен и лято и зима.
Понеже се връщам от никъде
си шепна
Благодаря че ме има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Всички права запазени
