Sovi4ka (Христина)
53 155
25.06.2015 г., 17:49 ч.

Почти осъзнато 

  Поезия » Друга
535 0 2

Понеже се връщам от никъде

пътят е без указания.

Нажежено до бяло светят

оправдания.

От камъните на шията

дооформих камината.

Приютена съм вече

не вграждам сянка,

горя със борината.

Със онази съчка, която

извадих с кръв от очите си.

И после не внезапно,

почти осъзнато

станах и пролет и есен и лято и зима.

Понеже се връщам от никъде

си шепна

Благодаря че ме има...

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??