Не, не стигам до дивия пролетен бряг.
И тук няма никакви клони.
А пък после кажи, че в мъчителен бяг
някой нашите сенки е гонил.
Аз сега ти говоря за днешните дни.
За бушуващи тъмни морета....
За високи колкото хоризонта вълни.
Не за райски покой под небето.
И сега тук не се чува никакъв глас.
Други звуци се чуват в простора.
Реактивни машини прелитат над нас.
Но дали Бог ни гледа отгоре? ...