18 февр. 2025 г., 08:41  

Почти по Набоков 2025

215 0 0

Не, не стигам до дивия пролетен бряг.

И тук няма никакви клони.

А пък после кажи, че в мъчителен бяг

някой нашите сенки е гонил.

 

Аз сега ти говоря за днешните дни.

За бушуващи тъмни морета....

За високи колкото хоризонта вълни.

Не за райски покой под небето.

 

И сега тук не се чува никакъв глас.

Други звуци се чуват в простора.

Реактивни машини прелитат над нас.

Но дали Бог ни гледа отгоре?

 

Да, след миг ще се срине целият свят.

Ще си иде оттук - неповикан.

По-добре е така. Но не гледай назад -

да не виждат сълзите в очите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...