18.02.2025 г., 8:41  

Почти по Набоков 2025

218 0 0

Не, не стигам до дивия пролетен бряг.

И тук няма никакви клони.

А пък после кажи, че в мъчителен бяг

някой нашите сенки е гонил.

 

Аз сега ти говоря за днешните дни.

За бушуващи тъмни морета....

За високи колкото хоризонта вълни.

Не за райски покой под небето.

 

И сега тук не се чува никакъв глас.

Други звуци се чуват в простора.

Реактивни машини прелитат над нас.

Но дали Бог ни гледа отгоре?

 

Да, след миг ще се срине целият свят.

Ще си иде оттук - неповикан.

По-добре е така. Но не гледай назад -

да не виждат сълзите в очите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...