Почти по Набоков 2025

Не, не стигам до дивия пролетен бряг.

И тук няма никакви клони.

А пък после кажи, че в мъчителен бяг

някой нашите сенки е гонил.

Аз сега ти говоря за днешните дни.

За бушуващи тъмни морета....

За високи колкото хоризонта вълни.

Не за райски покой под небето.

И сега тук не се чува никакъв глас.

Други звуци се чуват в простора.

Реактивни машини прелитат над нас.

Но дали Бог ни гледа отгоре?

Да, след миг ще се срине целият свят.

Ще си иде оттук - неповикан.

По-добре е така. Но не гледай назад -

да не виждат сълзите в очите.