Почти свои
Почти свои
Странна съм само колкото
е странно времето, когато
си събува ботушите,
а ние мислим, че слънцето
изгрява заради нас.
Самовлюбеност е:
да бъдеш себе си,
да фантазираш,
да оцеляваш и...
Слънцето изгрява за нас.
Може би сме по-хубави,
отколкото мислим.
Дали съм повече твоя,
отколкото своя?
Облаците идват за нас.
Врати намират дори
в очите ни и отключват
пламнали спомени.
Липсваш ми.
Повече твоя, отколкото своя.
Намираш ме.
Повече твое, отколкото свое.
Сърцето ми.
Странно като времето,
когато си събува ботушите,
а слънцето изгрява заради нас.
В сърцето ти има място за мен...
Но аз не държа, аз държа
поне частичка от мен да бъде там,
за да не умра.
Слънцето да изгрява за нас.
В сърцето ти съм себе си,
дали повече твоя, отколкото своя,
или повече своя, отколкото твоя,
своя, ако съм твоя,
или обратното - няма значение,
ние сме тук
почти свои.
Самотни сови.
А кръвта ни е космос
със свои слънца.
© Йоана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубав стих! Да бъдеш себе си в очите на другия, няма нищо по-стойностно...
-
Образно, с кодирани символи и елементи на кръгова компизиция. Метафори като ботушите на времето, аз си ги наричам ,,небивалици,,.
Оригинално. За въображението няма предел.
Космическите сърца(слънца) в кръвта (по подразбиране) трябва да да влюбени.
То, сърцето, ако не е влюбено, е просто една биопома, дето върши механична дейност. -
Хареса ми, Йоанче! Задълбочени размисли в интересна поетична форма... Усетих!
-
"Самовлюбеност е: да бъдеш себе си..."
За да се формулира подобна теорема е необходима мъдрост, фантазия и проникновение , все от голям калибър. Има нещо отвратително в това да бъдеш себе си - гнусно егоистично и самосъсипващо.
"В сърцето ти съм себе си,
дали повече твоя, отколкото своя,
или повече своя, отколкото твоя,
своя, ако съм твоя
или обратното - няма значение,
ние сме тук
почти свои.
Самотни сови.
А кръвта ни е космос
със свои слънца."
Диалектиката на самоотричането, като единствен път към самопостигането, е заключена в горните редове. А слънцето свети за нас, въпреки че е абсолютно черно тяло. Затова и "кръвта ни е космос със свои слънца."
Зареях се в бездните на поетичния ти полет, Йоана!
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
anabel7 (Албена Димитрова), благодаря много - радвам се, че ти хареса!
brinne (Мариана Бусарова), радвам се
maistora (Красимир Тенев), благодаря за прочита!
azura_luna (Петя Цанева),