Почти свои
Почти свои
Странна съм само колкото
е странно времето, когато
си събува ботушите,
а ние мислим, че слънцето
изгрява заради нас.
Самовлюбеност е:
да бъдеш себе си,
да фантазираш,
да оцеляваш и...
Слънцето изгрява за нас.
Може би сме по-хубави,
отколкото мислим.
Дали съм повече твоя,
отколкото своя?
Облаците идват за нас.
Врати намират дори
в очите ни и отключват
пламнали спомени.
Липсваш ми.
Повече твоя, отколкото своя.
Намираш ме.
Повече твое, отколкото свое.
Сърцето ми.
Странно като времето,
когато си събува ботушите,
а слънцето изгрява заради нас.
В сърцето ти има място за мен...
Но аз не държа, аз държа
поне частичка от мен да бъде там,
за да не умра.
Слънцето да изгрява за нас.
В сърцето ти съм себе си,
дали повече твоя, отколкото своя,
или повече своя, отколкото твоя,
своя, ако съм твоя,
или обратното - няма значение,
ние сме тук
почти свои.
Самотни сови.
А кръвта ни е космос
със свои слънца.
© Йоана All rights reserved.
