Почти свои

Поезия » Друга

718 2 5

Почти свои

Странна съм само колкото

е странно времето, когато

си събува ботушите,

а ние мислим, че слънцето

изгрява заради нас.

Самовлюбеност е:

да бъдеш себе си,

да фантазираш,

да оцеляваш и...
Слънцето изгрява за нас.

Може би сме по-хубави,

отколкото мислим.

Дали съм повече твоя,

отколкото своя?

Облаците идват за нас.

Врати намират дори

в очите ни и отключват

пламнали спомени.

Липсваш ми.

Повече твоя, отколкото своя.

Намираш ме.

Повече твое, отколкото свое.

Сърцето ми.

Странно като времето,

когато си събува ботушите,

а слънцето изгрява заради нас.

В сърцето ти има място за мен...

Но аз не държа, аз държа

поне частичка от мен да бъде там,

за да не умра.

Слънцето да изгрява за нас.

В сърцето ти съм себе си,

дали повече твоя, отколкото своя,

или повече своя, отколкото твоя,

своя, ако съм твоя,

или обратното - няма значение,

ние сме тук

почти свои.

Самотни сови.

А кръвта ни е космос

със свои слънца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

limeruna (Йоана)

vega666 (Младен Мисана), „самоотричането, като единствен път към самопостигането“ - светът е изтъкан от противоречия и не можем да избягаме от тях! Благодаря за споделеното!
anabel7 (Албена Димитрова), благодаря много - радвам се, че ти хареса!
brinne (Мариана Бусарова), радвам се
maistora (Красимир Тенев), благодаря за прочита!
azura_luna (Петя Цанева),

2019-12-30T16:46:36+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Хубав стих! Да бъдеш себе си в очите на другия, няма нищо по-стойностно...

2019-11-29T10:23:27+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Образно, с кодирани символи и елементи на кръгова компизиция. Метафори като ботушите на времето, аз си ги наричам ,,небивалици,,. Оригинално. За въображението няма предел.
Космическите сърца(слънца) в кръвта (по подразбиране) трябва да да влюбени.
То, сърцето, ако не е влюбено, е просто една биопома, дето върши механична дейност.

2019-11-29T10:18:01+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Хареса ми, Йоанче! Задълбочени размисли в интересна поетична форма... Усетих!

2019-11-29T00:51:27+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Самовлюбеност е: да бъдеш себе си..."
За да се формулира подобна теорема е необходима мъдрост, фантазия и проникновение , все от голям калибър. Има нещо отвратително в това да бъдеш себе си - гнусно егоистично и самосъсипващо.

"В сърцето ти съм себе си,
дали повече твоя, отколкото своя,
или повече своя, отколкото твоя,
своя, ако съм твоя
или обратното - няма значение,
ние сме тук
почти свои.

Самотни сови.

А кръвта ни е космос
със свои слънца."

Диалектиката на самоотричането, като единствен път към самопостигането, е заключена в горните редове. А слънцето свети за нас, въпреки че е абсолютно черно тяло. Затова и "кръвта ни е космос със свои слънца."

Зареях се в бездните на поетичния ти полет, Йоана!

2019-11-28T20:47:37+02:00