Почти в оксиморон
Тъй както розовият храст
зад стария геран наднича
и с нежен цвят, и с мека страст
пчели и хорски взор привлича,
и в унес младият кълвач
в стар орех почва да рапира,
тъй звънко от зори до здрач,
че всеки, който чуе, спира,
и с нежност синьото небе
прастарата земя обгръща,
и злак благословен гребе ...