donchevav (Венета)
82 558
25.03.2018 г., 19:45 ч.

Почти в оксиморон 

  Поезия » Философска
785 2 8

Почти в оксиморон

 

Тъй както розовият храст

зад стария геран наднича

и с нежен цвят, и с мека страст

пчели и хорски взор привлича,

и в унес младият кълвач

в стар орех почва да рапира,

тъй звънко от зори до здрач,

че всеки, който чуе, спира,

и с нежност синьото небе

прастарата земя обгръща,

и злак благословен гребе

надеждата – градина съща,

 

тъй блага вест у нас дойде –

и грейна старата ни къща.

© Венета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??