Почти в оксиморон
Почти в оксиморон
Тъй както розовият храст
зад стария геран наднича
и с нежен цвят, и с мека страст
пчели и хорски взор привлича,
и в унес младият кълвач
в стар орех почва да рапира,
тъй звънко от зори до здрач,
че всеки, който чуе, спира,
и с нежност синьото небе
прастарата земя обгръща,
и злак благословен гребе
надеждата – градина съща,
тъй блага вест у нас дойде –
и грейна старата ни къща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Всички права запазени
