Mar 25, 2018, 7:45 PM

Почти в оксиморон 

  Poetry » Phylosophy
708 2 8

Почти в оксиморон

 

Тъй както розовият храст

зад стария геран наднича

и с нежен цвят, и с мека страст

пчели и хорски взор привлича,

и в унес младият кълвач

в стар орех почва да рапира,

тъй звънко от зори до здрач,

че всеки, който чуе, спира,

и с нежност синьото небе

прастарата земя обгръща,

и злак благословен гребе

надеждата – градина съща,

 

тъй блага вест у нас дойде –

и грейна старата ни къща.

© Венета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??