19 feb 2013, 9:04

* * *Почуках три пъти на твоята врата... 

  Poesía » De amor
1343 0 7



 

Почуках три пъти на твоята врата –

дали не чу, не знам, но не отвори…

Сега стоя отпред и чудя се сама –

нима голяма грешка сторих?!

Не ме обичай силно – ще избягам.

Не се побирам в ничие сърце.

Че в клетката душата ми се стяга

и вдигам към простора аз ръце.

Събирам ветровете със надежда,

а птиците ми дават своите крила.

Душата ненаситно се оглежда.

 

И Любовта се връща там, където е била.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??