Почуках три пъти на твоята врата –
дали не чу, не знам, но не отвори…
Сега стоя отпред и чудя се сама –
нима голяма грешка сторих?!
Не ме обичай силно – ще избягам.
Не се побирам в ничие сърце.
Че в клетката душата ми се стяга
и вдигам към простора аз ръце.
Събирам ветровете със надежда,
а птиците ми дават своите крила.
Душата ненаситно се оглежда.
И Любовта се връща там, където е била.
© Вили Димитрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
