* * *Почуках три пъти на твоята врата...

Feb 19, 2013, 9:04 AM

Poetry » Love

1733 0 7

Почуках три пъти на твоята врата –

дали не чу, не знам, но не отвори…

Сега стоя отпред и чудя се сама –

нима голяма грешка сторих?!

Не ме обичай силно – ще избягам.

Не се побирам в ничие сърце.

Че в клетката душата ми се стяга

и вдигам към простора аз ръце.

Събирам ветровете със надежда,

а птиците ми дават своите крила.

Душата ненаситно се оглежда.

И Любовта се връща там, където е била.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

kasandrabg1 (Вили Димитрова)

2013-03-04T12:14:39+02:00

Благодаря, Лебовски!
Lebovski (Лебовски)

2013-03-03T13:27:35+02:00

Хареса ми много! Браво!
kasandrabg1 (Вили Димитрова)

2013-03-03T13:16:12+02:00

Благодаря за насърчителните думи, Капка! Руси, ще се опитам да последвам съвета ти...
Kataneca (Русин Катански)

2013-02-27T08:55:17+02:00

Първо почукай на Райската врата и после чукни на моята! Хубаво е!
hapka-kapka (Десислава Вълова)

2013-02-26T22:23:35+02:00

боже, колко е хубаво това стихотворение! вдъхновяваш!
kasandrabg1 (Вили Димитрова)

2013-02-26T22:19:17+02:00

Благодаря, Авелина! Този път реших малко да завоалирам душата си
aika (Авелина)

2013-02-21T22:49:12+02:00

Кратко, точно и неясно - перфектната поезия! Браво, наистина много ми хареса!