voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
8 ago 2013, 23:24  

Под чужди небеса

  Poesía » Otra
888 0 17

Не тръгнах по света за Златно руно -

 (Колхида е за силните мъже).

 Мен буря ме отнесе - като шума

Сега вървя над пропаст. По въже.


И мъча се да пазя равновесие -

 товар крепя на слаби рамена.

 A всички мои пролети и есени

напразно чакат плод и семена.


И все ми пее онзи скитащ вятър -

 за някакъв измислен земен рай...

 Изстива даже капчицата вяра,

 че някъде ме чака роден край.


Догаря залезът на моя ден -

 под чужди небеса. И вътре в мен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0