8 авг. 2013 г., 23:24  

Под чужди небеса

887 0 17

Не тръгнах по света за Златно руно -

 (Колхида е за силните мъже).

 Мен буря ме отнесе - като шума

Сега вървя над пропаст. По въже.


И мъча се да пазя равновесие -

 товар крепя на слаби рамена.

 A всички мои пролети и есени

напразно чакат плод и семена.


И все ми пее онзи скитащ вятър -

 за някакъв измислен земен рай...

 Изстива даже капчицата вяра,

 че някъде ме чака роден край.


Догаря залезът на моя ден -

 под чужди небеса. И вътре в мен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...