Под чужди небеса
Не тръгнах по света за Златно руно -
(Колхида е за силните мъже).
Мен буря ме отнесе - като шума
Сега вървя над пропаст. По въже.
И мъча се да пазя равновесие -
товар крепя на слаби рамена.
A всички мои пролети и есени
напразно чакат плод и семена.
И все ми пее онзи скитащ вятър -
за някакъв измислен земен рай...
Изстива даже капчицата вяра,
че някъде ме чака роден край.
Догаря залезът на моя ден -
под чужди небеса. И вътре в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
