Не тръгнах по света за Златно руно -
(Колхида е за силните мъже).
Мен буря ме отнесе - като шума
Сега вървя над пропаст. По въже.
И мъча се да пазя равновесие -
товар крепя на слаби рамена.
A всички мои пролети и есени
напразно чакат плод и семена.
И все ми пее онзи скитащ вятър -
за някакъв измислен земен рай...
Изстива даже капчицата вяра,
че някъде ме чака роден край.
Догаря залезът на моя ден -
под чужди небеса. И вътре в мен.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
