Не тръгнах по света за Златно руно -
(Колхида е за силните мъже).
Мен буря ме отнесе - като шума
Сега вървя над пропаст. По въже.
И мъча се да пазя равновесие -
товар крепя на слаби рамена.
A всички мои пролети и есени
напразно чакат плод и семена.
И все ми пее онзи скитащ вятър -
за някакъв измислен земен рай...
Изстива даже капчицата вяра,
че някъде ме чака роден край.
Догаря залезът на моя ден -
под чужди небеса. И вътре в мен.
© Елица Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
