13 mar 2010, 20:22

Под дъгата 

  Poesía » Otra
1121 0 14

                 

Дъждът, изплакал своите сълзи,

избяга на крилатия си кон.

Лъчите слънчеви, тъй бързи,

извиха дъга над моя балкон.

 

Бях малка, казваше ми мама -

минеш ли под нея бързешком,

ще имаш ти любов голяма,

ще те среща късметът с поклон…

 

От детството изминаха години,

дъгата все още е твърде далече.

И чудя се, дали надежда още има,

моят път да я достигне вече…

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??