Дъждът, изплакал своите сълзи,
избяга на крилатия си кон.
Лъчите слънчеви, тъй бързи,
извиха дъга над моя балкон.
Бях малка, казваше ми мама -
минеш ли под нея бързешком,
ще имаш ти любов голяма,
ще те среща късметът с поклон…
От детството изминаха години,
дъгата все още е твърде далече.
И чудя се, дали надежда още има,
моят път да я достигне вече…