vodoleia (Мария)
210 5959
13.03.2010 г., 20:22 ч.

Под дъгата 

  Поезия » Друга
1041 0 14

                 

Дъждът, изплакал своите сълзи,

избяга на крилатия си кон.

Лъчите слънчеви, тъй бързи,

извиха дъга над моя балкон.

 

Бях малка, казваше ми мама -

минеш ли под нея бързешком,

ще имаш ти любов голяма,

ще те среща късметът с поклон…

 

От детството изминаха години,

дъгата все още е твърде далече.

И чудя се, дали надежда още има,

моят път да я достигне вече…

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??