Под мен
Под себе си затиснала си
дупка, по-празна и от
кладенец закрит - пресъхнала
в сърцето ти пролука,
навремето сълзяща -
вече мит .
Навярно се страхуваш да
те има така,
със всичките въпроси
"А дали?"
Животът ти присмива
ти се тъпо, а ти се
криеш тихо
зад мечти.
Дървото ти пресъхващо
изглежда, дъждът от
радост вече не вали.
А краят ти едва ли
тук те среща
на тази пряка,
в тези глухи дни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados
!!!
