airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
28.12.2010 г., 20:06 ч.

Под мен 

  Поезия » Друга
736 0 8

Под себе си затиснала си

дупка, по-празна и от

кладенец закрит - пресъхнала

в сърцето ти пролука,

навремето сълзяща -

вече мит .

 

Навярно се страхуваш да 

те има така,

със всичките въпроси 

"А дали?"

Животът ти присмива

ти се тъпо, а ти се

криеш тихо

зад мечти.


Дървото ти пресъхващо

изглежда, дъждът от

радост вече не вали.

А краят ти едва ли

тук те среща

на тази пряка,

в тези глухи дни.







© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много,много музика!Чист ритъм!Поздравления!
  • Много усмивки и на вас приятели през новата 2011година !!!
  • В края на годината е нормално да се замислим малко философски над живота си. И тъгата е естествена.
    Харесах стиха ти, Искра.

    Усмихнати празници ти желая!
  • Идват празници. Усмихни се. Майната им на всички дупки. Ще ги запълваме с радост, докато имаме сили!
    Весела и щастлива Нова година!
  • "...пресъхнала
    в сърцето ти пролука,
    навремето сълзяща -
    вече мит ."

    Много е хубаво, Искра!
  • отново на ниво...хареса ми,Искрице
  • Искрица надежда отнякъде поглежда...Поздрав и топлинка!!!
  • Това са вътрешните ни страхове и болки,които таим дълбоко в себе си и понякога не смеем да си отговорим!Но това,че се крием зад и в мечтите си-е може би нашето спасение!
Предложения
: ??:??