Под себе си затиснала си
дупка, по-празна и от
кладенец закрит - пресъхнала
в сърцето ти пролука,
навремето сълзяща -
вече мит .
Навярно се страхуваш да
те има така,
със всичките въпроси
"А дали?"
Животът ти присмива
ти се тъпо, а ти се
криеш тихо
зад мечти.
Дървото ти пресъхващо
изглежда, дъждът от
радост вече не вали.
А краят ти едва ли
тук те среща
на тази пряка,
в тези глухи дни.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
