9 oct 2015, 0:07

Под моста на дъгата...

Poesía » Otra

2.2K 0 2

Очи необяснимо вярващи

във теб. Че ти си правилната личност. И лапи, с топлина докосващи лицето ти, окастрено от драматичност. И лай, по-силен от будилник събужда те за нова среща. Делникът се претъркулва. Умората наред се блещи.... Прибирането сиво-черно отваря с грубости вратата. И той се стрелва без резерви..... Облизвайки до локвичка ръката.... Бездумно умен, верен, силен, години учил ме на чувства. Животът му, със дар обилен откъм годините допуска старост, болести да блеят, да ми раздират сетивата. И сълзите безсилни сеят кълнове на самотата..... Отиде да я търсиш нея. Да минеш лаейки. Дъгата. И някога и аз,ако посмея. Ще те потърся. За отплата. Да ти благодаря , че ме научи на сила, воля, топлина. Ти си оставаш мойто куче. И ще се видим .... След това.... ( На 15-годишния ми ротвайлер, който ме чака под моста на дъгата)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rumbic (Руми)

Ниела, очите ми се напълниха със сълзи, просто ми е невъзможно да остана равнодушна! Знам какво е да получаваш любовта на куче, което те гледа с две влажни и изпълнени с възторг очи! Най-искрен поздрав от мен!

2015-10-09T13:31:23+03:00
danisab (Ниела Вон)

Има и други, аз съм чела
На годините на които съм мисля, че топли чувства откъм непреходност може да има само у куче. При хората бързо се получава едно ветровито издухване.

2015-10-09T13:11:20+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0